Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.
"Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Сам по себе си никой не може да удържи ума си от ра
... Прочети цялата статия »
Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас” /кондак на празника/.
Братя и сестри! «Аз съм с вас и никой не може да е против вас», - казва
... Прочети цялата статия »
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните
... Прочети цялата статия »
В неделя,
23.06.2013 г. на Петдесетница,след
празничната богослужба от 12,30 ч. се състоя скромното тържество на децата от
неделното училище при храм „Свети Пантелеймон” –квартал Гара Бяла.Празникът бе
организиран по случай завършването на четвъртата учебна година от обучението по
религия. С радостно въодушевление и удовлетворение от постигнатите резултати
децата рецитираха стихотворения за
Великден, пяха песни пред своите родители, пред присъстващите църковни
настоятели и миряни от енорията.
След
представянето си всички ученици получиха свидетелства за завършване по случай
края на учебната 2012/2013 година в прицърковното училище.В края на тържеството
всички-деца, учители, родители и гости, си пожелаха по-нататъшна, ощ
... Прочети цялата статия »
За поредна
година малката камбанка на параклис „Свети Пантелеймон” – квартал Гара Бяла,
община Бяла, Русенска епархия, извести настъпването на най-светлия за всички
християни празник - Възкресение Христово. Празничното настроение витае във
въздуха още от Велики четвъртък, когато предстоятелят на храма йеромонах Йосиф
отслужи Утреня с прочитане на дванадесетте Свети Евангелия. Вечерта на Велики
Петък бе отслужена Утреня за Велика Събота с Опело Христово. Множество миряни
се бяха събрали, за да споделят заедно на фона на разцъфналата пролет
нарастващата с всяко песнопение радост от благодатното Възкресение, обновяващо
душата.
На
24.03.2013 година – Неделя Православна, малкият храм „Свети Пантелеймон”в квартал Гара Бяла за пореден път беше
огласен от нетърпеливото жужене на най-малките му енориаши – учениците от
прицърковното училище, които се бяха събрали да поздравят дошлите на празника
православни християни.Празничната изява на децата беше предшествана от света
Василиева литургия, която беше отслужена от предстоятеля на храма йеромонах
Йосиф, в края на която отец Йосиф произнесе проповед за причащаването като
неизменна част от живота на православния християнин.
Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славя
... Прочети цялата статия »
