Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас” /кондак на празника/.

Братя и сестри! «Аз съм с вас и никой не може да е против вас», - казва Господ на всеки вярващ в Него. Никаква скръб, никакви изкушения, никакви най-страшни нещастия не трябва да сломят вярващия, свързания с вяра и духовно с Христа човек. Външната победа в този свят е нищо – важна е само вътрешната победа. Пример за духовна вътрешна победа е самият живот на Спасителя. Външно Той бил победен, разпнат като злодей и разбойник. Но станало главното, заради което Той е дошъл в света, е Неговата победа над смъртта - над най-страшното и непобедимо зло, което съществува в света. «Де ти е смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” - възклицава апостол Павел, съзерцавайки с духовни очи подвига на любовта към човешкия род на нашия Спасител, Господ Иисус Христос.

Но колко се отличаваме от победилите злото в този свят мъченици и светци. Нашата изповед, когато заставаме пред Бога и трябва да се покаем за нашите грехове, все повече и повече, от година на година, по-малко прилича на изповед и все повече на малодушни вопли и жалби от живота. Забравено е могъществото на християнина, забравено е това, че ние сме длъжни да бъдем победители в този свят, победители на злото. Безкрайните оплаквания от ближните, безкрайните оплаквания от житейските обстоятелства, безкрайното униние и отчаяние – ето какво, за жалост, днес побеждава православния християнин.

С малодушие, а не с мъжество – ето с какво се отличава духът на съвременния човек. «С търпението си спасявайте душите си». За това търпение и мъжество, за това, че всичко тук на земята ни се изпраща от Господа и в това състояние, в което сме призвани от Бога, ние трябва да се подвизаваме търпеливо и мъжествено – за това забравят мнозина даже в Църквата. Търсят компромиса, търсят лекото, търсят самооправдания и в резултат загубват християнския дух. Но Господ не обича боязливите. Духът Божий се оттегля от човека и го оставя сам на себе си с неговата безпомощност, с неговата слабост, с неговото страшно униние.

Бог се познава в изпитанията, в житейските трудности, когато след наистина продължително, но изпитващо нашето търпение понасяне на трудностите, Бог явява Своята сила. В това е великата тайна на истинското Богопознание, тайната на Кръста и смисъла на човешките страдания. «С търпението си спасявайте душите си», — ни заповядва Господ.

Може до безкрайност да униваме, да се жалваме, да изопачаваме самото тайнство на изповедта с осъждане на ближните, с ропот срещу Бога, забравяйки да осъдим главния виновник за своите беди — самите себе си. Безплодна смоковница се оказва тогава човекът. И всичко това ще продължи дотогава, докато ние не осъдим самите себе си, не възблагодарим на Бога за всичко, което Той ни изпраща. Именно тези изпитания, които са ни изпратени от Бога, ние трябва да преодоляваме с нашите немощи, за да се въздигнат до безсмъртие душите ни.

Имало един монах, към когото тридесет братя, населяващи манастира се отнасяли добре, а трима много лошо и всячески го оскърбявали и обиждали. Изпаднал в малодушие този монах решил да напусне манастира, надявайки се да намери по-добра участ. Той се поселил в друг манастир, и там от двадесет човека петнадесет го обичали, а пет се отнасяли към него презрително. Той отново не издържал, и преминал в друг манастир, там трима човека се отнасяли с него добре, а двадесет лошо. И така нататък, и така нататък... И ето, когато той напълно изнемогнал, и, накрая, разбрал гибелността на този порочен кръг, той спрял пред вратата на първата, изпречила му се обител, взел пергаментов свитък и написал на него: «Никъде не излизай оттук и всичко търпи». И в тази обител се случило така, че няколко човека се отнасяли с него добре, а няколко човека по внушение на дявола го възненавиждали. Всеки път, когато го връхлитало изкушение, той вземал свитъка, прочитал го, успокоявал се и решавал да търпи до край всичко, което му се изпраща. Братята, които се отнасяли към него с подозрение, отишли при игумена и му казали: «Авва, този новият монах е магьосник. Той има някакво заклинание, написано на пергамент, изгони го от обителта». Игуменът на манастира, бил мъж мъдър. Той дошъл веднъж, когато братът спял и, бивайки удостоен с игуменска власт, отворил пергамента, за да узнае, какво е написано там и прочел думите за търпението. На следващия ден игуменът извикал монаха и братята, въставащи против него, и казал: «Какво имате да кажете против този монах?» Те казали: «Той е магьосник». Игуменът попитал брата: «Какво ще кажеш за това?» «Простете ме, братя», - казал нашият, сега вече търпелив монах и им се поклонил до земята. «Изгони го вън! Той си призна!» - казали монасите-обвинители. И отново игуменът попитал: «Какво ще кажеш сега?» И отново той казал: «Простете ме, отци и братя. Както ти решиш, авва, така и ще бъде». И тогава игуменът казал: «Вземете от него свитъка му, прочетете го и правете с него всичко, каквото искате». Братята взели свитъка и прочели: «Бъди в този манастир, и каквото и да се случи, всичко търпи». Тогава братята се засрамили, започнали да искат прошка от игумена. Игуменът казал: «Защо искате прошка от мен? Искайте прошка от Бога за себе си и за своите души и от този брат».

Невъзможно е да се наричаме християни и да пребиваваме в малодушие. Невъзможно е да се надяваме, че ще бъдем с Христос в Царството Небесно, където Той се е възнесъл в днешния, четиридесети ден след Пасха, и не да не бъдем сподвижници в кръстния път на нашия Господ, въплътил се, разпнат и възнесъл се заради всички нас, заради спасението на душите ни.

Да даде Господ, този празник Възнесение да възнесе душите ни към радостно пребиваване в този свят, към истинско християнско мъжество, към тържествуващо над злото и унинието търпение на всички изпитания и скърби. Защото е дързост и грях пред Бога, когато ние униваме в този прекрасен и удивителен свят, който Господ е създал за нас и чрез който Той ни води към още по-удивителен и прекрасен свят – към Царството Небесно. Амин.

Автор: Архим. Тихон /Шевкунов/